ОСКАР УАЙЛД

До 28 годишна възраст Уилям Уайлд се дипломира като лекар, пътешества до Мадейра, Тенерифе, Северна Африка и Средния Изток, учи в болницата “Мурфилдс Ай” в Лондон, написва две книги и е назначен за медицински съветник при Ирландското преброяване в 1841. Когато медицинските статистики са публикувани две години по-късно, те съдържат данни, несъбирани в никоя друга страна по това време, и впоследствие Уилям става Помощен пълномощник за преброяването 1851. Заема същия пост за двете следващи преброявания, и 1864 е посветен в рицар за работата си. Когато започва практика в Дъблин като ушен и очен лекар, предвижда безплатно лечение за бедните в града. В 1844 открива болницата “Св. Марк”, построена изцяло с негови средства. Той е интересен събеседник, води активен социален живот, пише пътеводители, исторически съчинения и стихове.
Преди да се омъжи, Уилям има три деца. Хенри Уилсън е роден 1838, Емили 1847 и Мери 1849. За негова чест, той предвижда издръжка и за трите. Плаща медицинското образование на Хенри и го назначава в болницата си като асистент.Мери и Емили, които са възпитавани от брат му, загиват при пожар на 22 и 24 годишна възраст.
Майката на Оскар, Джейн Франческа Елджи, за пръв път привлича внимание през 1846, когато написва революционни стихове под псевдонима Сперанса за ирландския седмичник The Nation. Тя е агитатор за ирландската независимост (член на “Зеленото движение”), поетеса, критичка и борец за правата на жените. През 1848, когато глада в страната нараства, офиса на вестника е нападнат и затворен. Джейн, която е надарен лингвист с познания по основните европейски езици, започва да превежда готическата новела на ужасите “Вещицата Сидония”, от Вилхелм Мейнхолд. След време Оскар с удоволствие прочита този превод и от там заимства мрачните елементи в собствените си творби. От нея Уайлд наследява любовта си към парадоксите. В нейния салон, в който той е допускан от малък, се събират най-добрите дъблински художници, писатели , учени и интелектуалци.
Първото дете на Джейн, Уилям Чарлс Кингсбъри, е роден 1852, а второто, Оскар Фингал О`Флеърти, на 19 октомври 1854. Жадуваната от нея дъщеря, Изола Емили Франческа, се ражда през 1857, но десет години по-късно умира от внезапна треска. Оскар е дълбоко потърсен от смъртта на сестра си и през целия си живот пази кичур от косата й, запечатан в плик.
Оскар и Уили учат в Portora Royal School at Enniskillen, където Оскар се отличава при изучаването на класиците, печелейки първа награда за последните си две години, а също и втора награда за рисуване. През 1871 Оскар получава стипендия за Тринити Колидж в Дъблин. Там той отново се отличава в курсовете по класически езици, като на първия си изпит печели най-високото отличие, което колежа дава на студенти – пълна стипендия. През 1874, Оскар увенчава успеха си в Тринити с две последни постижения. Печели златния медал на колежа Бъркли за гръцки език и му е присъдена стипендия за Магдаленския колеж в Оксфорд.
По това време семейството се стеми да се присъедини към аристократичните кръгове, обичайна мания на представителите на средната класа. Оскар и майка му откровено са наричани сноби. Уайлд е силно повлиян от ирландската история и митове. И Уайлд , и майка му са силно суеверни и имат влечение към свръхестественото, което при Оскар се проявява в романа му за Дориан Грей и в разказа Престъплението на лорд Артър Севил. Семейството се е познавало отблизо с Брам Стокър. По-късно Оскар изгражда на тази основа ексцентричния си облик, който го прави известен още преди да почне да пише.
Бащата на Оскар умира през 1876, оставяйки семейството в големи дългове. Хенри, най-големия син, плаща ипотеката на фамилната къща и издържа останалите до внезапната си смърт в 1877. Междувременно Оскар продължава да следва успешно в Оксфорд. Печели Newdigate prize за стихотворението си Равена, и "Mods" and "Greats" от изпитващите. Там той,както и много други, се увлича по древногръцките идеали и вероятно по древногръцката представа за мъжко приятелство. След дипломирането си се премества в Лондон да живее с приятеля си Франк Майлс, популярен портретист на висшето общество. Увлича се по католицизма и пише стихове с религиозна тематика, прекарва няколко месеца в Гърция. Изживява несподелена любов към Флорънс Balcombe – известна красавица, която се омъжва за Брам Стокър. В 1881 публикува първия си сборник с поезия. Той получава разнородни критики, но помага за изграждането на писателската кариера на Оскар. Същата година той заминава за Ню Йорк, за да обиколи Съединените щати и да изнесе серия лекции по естетика. Предвидени за 50 лекции за четири месеца, но обикалката продължава близо година, като за 260 дни са изнесени над 140 лекции. Между тях той успява да се срещне с Хенри Лонгфелоу, Оливър Уендъл Холмс и Уолт Уитман, също урежда поставянето на пиесата му Вера в Ню Йорк през следващата година. След връщането си от Америка, Оскар прекарва три месеца в Париж, пишейки трагедия, поръчана му от актрисата Мери Андерсън. Когато й я изпраща обаче, тя я отхвърля. Оскар предприема обиколка с лекции из Британия и Ирландия.
През 1884 Оскар се жени за Констанца Лойд, четири години по-млада от него и дъщеря на виден адвокат. Тя е начетена, вледее няколко европейски езика е с откровен, независим дух. Имат двама сина, родени в две поредни години, Сирил и Вивиан. С подкрепата на семейството си приема работа в The Woman's World magazine, където работи от 1887 до 1889. Следващите шест години са най-плодотворния период от живота му. Издава два сборника с приказки – Щастливия принц и Гранатовия дом. Първия му и единствен роман, Портретът на Дориан Грей, е публикуван в американско списание през 1890 и предизвиква буря от критики и възторзи, което го кара да прокламира хомосексуалните си наклонности. Оскар разширява историята и я публикува като книга през следващата година. Загатнатия хомосексуален мотив е приет на нож от викторианците и заема значителна част от заведеното срещу него по-късно дело. Първата му пиеса, Ветрилото на лейди Уиндърмиър, е поставена през 1892. Нейния пълен успех го подтиква да продължи да пише за театъра. Сред следващите му пиеси са Жена без значение, Идеалния мъж и Колко е важно да бъдеш сериозен , които са високо оценени и го утвърждават като автор.
През 1891, Оскар среща лорд Алфред “Бози” Дъглас, трети син на маркиза на Куинсбъри. Бози е добре запознат с Портрета на Дориан Грей и следва в Оксфорд. Скоро двамата стават любовници и са неразделни до ареста на Уайлд четири години по-късно. Бози зарязва учението, а Оскар семейството си. Бащата на Бози ги преследва фанатично. През 1895 Оскар съди бащата на Бози за клевета, тъй като маркиза го е обвинил в хомосексуализъм. Оскар оттегля обвинението, но самият е арестуван , признат за виновен в неприлично поведение и осъден на две години тежък труд. Обвинението използва писмата му до Бози, литературните му произведения и показанията на момчета-проститутки. След процеса Оскар има няколко възможности да напусне страната, но не се възползва от тях заради майка си, която се гордее с него и го подстрекава. Констанс отвежда децата в Швейцария и си връща старото фамилно име Холанд. До освобождаването си Оскар пише Балада за Рединската тъмница, в отговор на преживяванията си в затвора. Тя е публикувана малко преди смъртта на Констанс през 1898. Оскар и Бози се събират за кратко, но Оскар прекарва следващите три месеца из Европа, с приятели и в евтини хотели. За съжаление той не успява да разпали отново творческия си пламък. Няколко години по-късно той умира от инфекция на ухото, прераснала в менингит.

Публикувани творби: 1878 Равена 1881 Стихове 1888 Щастливия принц и други истории 1889 The Decay of Lying 1890 Портретът на Дориан Грей 1890 Дориан Грей 1891 Гранатовият дом 1891 Престъплението на лорд Артър Севил и други истории 1891 Intentions 1891 Саломе 1893 Ветрилото на лейди Уиндърмиър 1894 Жена без значение 1893 Дукесата на Падуа (написана в 1883) 1894 The Sphinx 1899 Идеалният мъж (публикувано анонимно) 1899 Колко е важно да бъдеш сериозен (публикувано анонимно) 1898 Балада за Рединската тъмница

(Калина Атанасова)